Разтрогване на венчавката и повторна венчавка

... или 'лек против блуд, а не напътствие за сластолюбие'.

Въведение

Всички религии имат своите специфики и обреди, които повече или по-малко се различават от обредите и разбиранията на останалите религии. При някои от тях бракът е моногамен, а разводът – невъзможен, при други - полигамията е позволена, а разводът – разрешен. В съвременния свят разводът се приема за нещо нормално, макар и крайно нежелано. Често пъти той е трагедия, която единият и/или двамата партньори изживяват. И все пак, приема се че в определени случаи разводът е неизбежен, понякога дори необходим... Но дали това, което в светския свят се приема за нормално и което правната система позволява и урежда, е толкова приемливо и за Църквата?

Темата е актуална по отношение на вярващите, които трябва да намерят компромиса между желания и/или неизбежен развод и повелите на Вярата, както и за всички, които минали под венчило и след това получили развод, трябва да получат разтрогване и на църковния брак.

Тъй като Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание , а и поради доста оскъдната информация по въпроса, обичаите на други религии ще бъдат само споменати.

Православната църква – разбирания и обичаи

Според православната църква самата презумпция за развод, подкопава устоите на брака и е пречка за търпението, което бракът предполага. Като не лишава развеждащите се от любов и милосърдие, Православната Църква тъгува от трагедията и болката на развода. Макар че разбира брака като тайнство, изпълнявано за вечността по Божията благодат, тя не се отнася към развода законнически, а състрадателно. След необходимото пастирско наставление, разводът може да бъде разрешен, когато всички възможни средства за взаимно помирение са изчерпани.

Официално, Църквата се дистанцира от категоричност – дали Бог разрешава разводите или ги забранява, като все пак се придъжа към правилото: 'това, което Бог е съчетал – човек да не разлъчва'. Но също толкова официално, Тя разрешава развода... при прелюбодеяние. Към развод може да се пристъпи, ако една от страните желае това, дори и този, който е изневерил да не иска развод – другата стрна може да се разведе, ако желае. Ако и двамата не желаят развод – семейството се запазва, но...брачното ложе вече е нечисто. И ще им се наложи да положат покаен труд по очистването му.

Когато вярващите съпрузи са изправени пред конкретна лична житейска драма, редно е те да отидат за съвет при духовен старец, след което – при православен свещеник-изповедник. По този начин може да се постигне снизхождение на Църквата, като за приложената църковна снизходителност /т.нар. икономия/ се прилага и съответно конкретно покаяние с дела и в молитвословие /т.нар. епитимия/, определено от свещеника-изповедник.

Бракът, в случай на смърт или законен развод , може да се повтори до три пъти. Четвъртият брак се разрешава само от висшата църковна управа, и то по изключителни случаи и причини. За втората венчавка, а по изключение и трета и четвърта, в требите е включено и "венчание на второбрачни". Тази служба е по-продължителна от обикновената венчавка, защото в началото свещеникът чете очистителна молитва за младоженците, с която трябва да се измоли опрощение за прегрешенията от първия брак. При молитвата свещеникът казва:

'Ти, Владико, който си направил своите раби (следват имената на второбрачните), съедини ги един с друг чрез любов, дарувай им обръщането на митаря, сълзите на блудницата, изповеданието на разбойника, та като изпълняват заповедите Ти в единомислие и мир с покаяние от всичкото си сърце, да се удостоят и с небесното Ти царство'.

Въпреки тази относителна търпимост към повторните бракове православната църква никак не насърчава верижните женитби.

За втория брак в Правило 87 на Св. Василий Велики се казва, че е 'лек против блуд, а не напътствие за сластолюбие'. Третият брак според него е 'нечистотия в църквата, но е по-добър от прелюбодеянието'. За четвъртия брак светите отци са категорични: 'Той е забранен и не е брак'.

Разведени свещеници се отстраняват (поне за някакъв период) от служение и не им се разрешава да се оженят повторно, ако искат да продължат да свещенодействат.

Накратко - Процедурата

След като вече имате съдебно решение за развод, занасяте църковното свидетелство от първия брак в Синода, където се подава молба за разтрогване на църковната венчавка. Срещу входящия номер ви дават документ, че е подадена молба и може да се венчаете втори път. Документ за църковен развод се дава от митрополията на тази епархия, където се е състояла венчавката, след разглеждането на постъпила молба за развод към епархийския съвет. Всички технически подробности се уточняват при посещението в митрополията.

Католическата църква

Католическата Църква по отношение на развода е по-крайна в сравнение с Православната. Тя счита, че едно от качествата на брака е неговата "неразтрогваемост". По тази причина развод не се разрешава, нито пък втори брак. Това се прави само по крайно изключение в много специални случаи, а за короновани особи често се налага разрешение за такова 'безобразие' да даде лично папатa .

Полигамия - Ислямът

Полигамия означава многобрачие. Или ако трябва да сме по-точни: ако един мъж има повече от една съпруга в едно и също време, това се нарича полигиния. Ако една жена има повече от един съпруг, това се нарича полиандрия. Ако бракът включва група от мъже и жени, това се нарича комунален брак. Тези три основни вида множествен брак са били повече или по-малко практикувани от различни общества през различни епохи, при различни обстоятелства. Най-разпространеният вид е полигамията, но по различни причини тя все още се прилага сред твърде ограничено малцинство от дадено население. Това е единственият вид множествен брак, разрешен от Исляма. Другите два, вида, множествеността на съпрузите (полиандрия) и груповите бракове, са абсолютно забранени.

Когато съществуват сериозни причини за развод , които не могат да се преодолеят с помирение , се прилага крайната мярка развод. Той наистина е извънредно решение, което Пророкът характеризира като най-лошото за Аллах от всички позволени неща. Но преди тази последна и отчаяна стъпка, трябва да се направят някои опити за нейното предотвратяване, както следва:

Двете заинтересовани страни трябва да се стремят към уреждане на своите спорове и да решават взаимно проблемите си.
Ако не успеят, трябва да бъдат назначени двама съдници, един от роднините на съпруга и един от роднините на съпругата, за да се опитат да установят мир между съпрузите и да уредят техните различия.
Ако и това не помогне, се пристъпва към развод.

При развод ислямският Закон изисква съгласието на двете страни и предоставя възможност на всяка от тях да търси своите права в съда. Правото на развод не се ограничава само за мъжа или само за жената. И двамата могат да упражняват това право. Ако една от двете страни не се чувства сигурна или щастлива с другата, която произволно отказва да даде развод, и ако се докаже, че искането за развод е основателно, съдът трябва да се намеси и да помогне на засегнатата страна да получи развод. Задължение на представителите на Закона е да следят за спазването на правата и за намаляване на щетите до минимум.

След развода има изчаквателен период, през който разведената жена се издържа изцяло от вече бившния си съпруг. До изтичането на този срок тя не може да се омъжи за друг.
Изчаквателният срок е още една възможност за двамата сериозно да преосмислят взаимоотношенията си и последствията от раздялата. Ако през този период пожелаят да се съберат отново, те могат да направят това и всъщност трябва да се поощряват към подобно решение, защото раздялата им помага да се оценят в по-голяма степен. Когато изчаквателният срок завърши, разведената жена е свободна да се омъжи за друг. Те нямат повече взаимни задължения.

Ислямът отхвърля концепцията за развод само поради изневяра. Подкрепя се идеята, че р азводът се запазва като морална система, заслужаваща уважение. Аллах повелява на съпрузите да бъдат добри, милосърдни и търпеливи, а също напомня им как единият може да не харесва нещо у другия, но в това Аллах да е вложил много добрина и добродетел. Аллах благовества съпрузите с подкрепа и добро, ако живеят заедно в щастие. Но ако са налага да се разделят чрез развод, това трябва да се търси без намерение за увреждане или ощетяване. Ако се разделят с чест и достойнство, Аллах ги благовества с щедрост.

Настоящата статия се основава на материали в интернет и не претендира за авторство, изчерпателност и абсолютна достоверност.

Моля всеки, който има забележки по написаното или разполага с по-изчерпателна информация по темата, да се обърне към мен на e-mail: info@rest-zone.net.





{START_COUNTER}