Личност и семейство

Разводът - разрешение ли е той


Ако брачният ни партньор не се окаже такъв, какъвто сме си го представяли, ако бракът с него не е това, за което сме мечтали, ако сме неудовлетворени и нещастни, разводът разрешение ли е? Съвременният свят ни казва: да. Но дали това схващане е в съгласие с християнското?
Заплашително много бракове днес завършват с развод. Само за няколко десетилетия разводът от обществен позор се превърна в естествена развръзка за „нещастния брак”, в най-бързо разрешение на семейните ни проблеми. При най-малкия повод съчувстващи роднини, приятели и собственото ни наранено честолюбие ни съветват: напусни го (я).
Бедата е, че самата презумпция за развода като потенциален изход подкопава брака из основи. Самата идея за развода като възможен завършек на брака подкопава устоите му и пречи на неговото изграждане. Изграждане, което във всички случаи изисква време, търпение и съзнателни целенасочени усилия.
По един начин човек ще избира партньора си и ще гради брака си, ако знае, че се обвързва в „една плът” за цял живот, и по друг, ако „просто опитва”, пък ако не се получи, ще се разведе и ще опита пак с друг. Разводът, ако се приема като възможен изход, пречи на пълната отдаденост, прави ни предпазливи, осуетява усилията на съпрузите да надмогват затрудненията и да подобряват взаимоотношенията си.
Страхът, че другият може да те напусне, неминуемо те прави резервиран, предпазлив, недоверчив „за всеки случай”, за да не се окажеш измамен и наранен. Този страх е сериозна спънка за любовта, защото „в любовта страх няма” и не може да има.
Християнският възглед за развода
По времето на Христос е имало разногласия между различните фарисейски школи по въпроса за развода. Последователите на рави Химел и на рави Акиба се отличавали с по-голяма либералност и позовавайки се на Второзаконие 24:1, като достатъчна причина за развод са приемали и най-малкото провинение, и загубата на благоволение у съпруга. Други пък, като рави Шимон, считали, че само прелюбодеянието оправдава развода. Когато група фарисеи запитали Иисус Христос позволено ли е на човека да напусне жена си по всякаква причина, Той ги връща към времето на сътворението с думите: „Не сте ли чели, че Оня, Който отначало ги сътвори, мъж и жена ги сътвори и каза: „затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и ще бъдат двамата една плът?” Отстъпката за развод, която Моисей дава във Второзаконие, Иисус Христос обяснява с човешкото „жестокосърдие” и отново потвърждава изначалното назначение на брака: „отначало не беше тъй”.
Сам Бог съчетава мъжа и жената в „една плът”. От божествена гледна точка бракът е неразторжим съюз и никой човек не бива да си присвоява тази власт. „И тъй, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва” (вж. Мат.19:4; Марк 10:9), категоричен е Господ Иисус Христос.
Свети апостол Павел в своето послание до Коринтяни заповядва от името на Господа: „жена да се не разделя от мъж, - ако пък и се раздели, да остане неомъжена, или да се примири с мъжа си, - и мъж да не оставя жена си” (1Кор. 7:10-11). Останали сами, вероятността единият или двамата съпрузи да паднат в греха на блудството, унинието, отчаянието и др. е много голяма. Да не говорим за трагичните последици от развода върху децата. При това съпрузите трябва да са наясно, че бягайки от едни проблеми, те неминуемо ще се натъкнат на други, от подобно или друго естество. Докато не се научат да ги разрешават, докато не се смирят.
Основания за развод
Църквата проповядва като единствено правилен възглед за брака еднобрачието - един мъж и една жена за цял живот. Същевременно отчита немощта на повредената от греха човешка природа и допуска някои компромиси, като например развод при прелюбодеяние поради фактическото нарушаване на целостта на брака, безследно изчезване на съпруга за дълги години или отнемане на свободата му и правото му на собственост, физическа неспособност на единия от съпрузите да изпълнява съпружеските си задължения и др.
Тук трябва да поясним, че под прелюбодействие не бива да се разбира изолираното падане в изкушение, последвано от искрено разкаяние, а когато грехът на блудта се вкорени в сърцето и противоестествени пороци станат начин на живот без стремеж към покаяние. Според 9-о правило от св. Василий Велики като основание за развод не се приемат дори побоят, разпиляването на имуществото или блудство. Но когато животът и здравето на единия от съпрузите или децата е застрашен от по-нататъшното съжителство или то би довело до тяхната поквара и вечна погибел, по-добре е съпрузите да се разделят. Определящо за всичките ни решения трябва да е спасението.
Що се отнася до
вярата като основание за развод
то Църквата забранява на православен да сключва брак с еретик „понеже не трябва да се съединява... Христовият дял със съдбата на грешниците”. Но ако след сключването на брака единият от съпрузите е „прибягнал към светлината”, а другият „остане в оковите на заблуждението” и двамата желаят да останат заедно, да се не разлъчват, „защото неповярвал мъж бива осветен чрез вярваща жена и неповярвала жена бива осветена от вярващия мъж” (Правило 72 на VI Вселенски събор). „Защото, отде знаеш, жено, не ще ли спасиш ти мъжа? Или, отде знаеш, о мъжо, не ще ли спасиш ти жената?” - пита апостолът. (1 Кор.7:16)
Това се отнася и до мъжете, и до жените. Веднъж направил своя избор, човек трябва смирено и с вяра да носи кръста си. Свързан ли е с брак - да не търси развод; развързан ли е от брак - да не търси брак (вж. 1Кор. 7:27). Съпрузите чрез закона са свързани до смъртта, след това останалият сам е свободен да сключи втори брак, „но само в име Господне”, от стремеж към благочестие, за да се подкрепят един друг в делото на спасението. „Но тя - допълва апостолът - е по-блажена, ако си остане тъй” (1Кор. 7:39-40).
Църквата макар и да разрешава по снизхождение втория брак, от съображения да не пада останалият сам в грях, то този брак следва да се счита не за норма, а за беда (вж. Мат.5:32; Вас. Вел. Правило 4).
И така, Църквата разрешава развода само при особено тежки случаи, когато бракът по никой начин не може да изпълнява своето основно назначение: да води към спасение членовете на семейството, и по-нататъшното съжителство представлява явна заплаха за живота, духовното и телесното здраве на някой от съпрузите или децата.
Впрочем въпросът за основанията за развод трябва да се постави така:
какво не мога да понеса
Грижите по болен или недъгав съпруг мое съпружеско и християнско задължение ли са, или предпочитам да избягам от тях? Ще остана ли верен на починалия си или изчезнал съпруг, или ще го заменя с друг? Ще продължа ли да обичам лишения от свобода и собственост съпруг, или ще го осъдя, щом обществото го осъжда? Доколко моята вяра може да устои на неговото безчестие? Любовта ми и моята ангажираност към брака по-силни ли са от проблемите в него?
Поначало колкото повече са нещата, които не сме в състояние да простим, колкото повече плътта властва над духа, а себелюбието над любовта, толкова по-малка е вероятността да имаме стабилен и удовлетворяващ ни брак. Жестокосърдието винаги ще намери достатъчно основания за развод, но „отначало не беше така”. След като изкуплението от греха стана факт, след като имаме Христа, изначалното назначение на брака отново става постижимо за нас.
В новозаветно време имаме едно чудодейно лекарство, което може да изцери всяка рана, включително и изневярата, лекарството, което може да заличи грехът и да даде сили да продължим на чисто: покаянието и прошката. Църквата разкрива труднопостижимия висок идеал на брака, но в своите тайнства и в молитвата дава и благодатните сили необходими за изграждането му.
И ако трябва с една дума да кажем какъв е пътят за преодоляване на всички изкушения и постигането на щастлив брак, отговорът ще е: Христос.

Семейните кризи


Семейството не се руши отведнъж. Нещо повече, за да се разруши нещо, то първо трябва да бъде изградено, а много от съпрузите не полагат достатъчно усилия, за да градят брачните си отношения. Те съжителстват, имат общо домакинство, общи познати, общи деца, но това, оказва се, не е достатъчно за изграждане на единството в брака.
Човек не разкъсва отведнъж връзките със семейството си. Дълго се колебае. Това е трудно и мъчително решение. Груба грешка е в кризисен за семейството момент да влошаваме още повече положението с гневни обвинения, заплахи, обиди... Наистина нужни са особена мъдрост, самообладание и духовна сила, за да се запази мирът и топлото отношение, но само те могат отново да възродят любовта.
Първото, което трябва да направим, когато осъзнаем, че семейството се руши, е да поемем своята отговорност за това, да поделим вината. За брачните проблеми вина винаги имат и двамата съпрузи. Дори ако по-слабият е паднал в изкушение - вина за духовния, емоционален или физически дефицит, довел до разпада на семейството, имат и двамата.
Обикновено при криза в семейството започваме да се жалваме, да обвиняваме другия, като че ли така ще постигнем нещо. Доказването на вината на другия върши работа само при бракоразводното дело, то не може да доведе до помирение, а само да ни отдалечи от него. Упреците, обидите, настървението още повече ни отчуждават един от друг и подкопават пропастта помежду ни.
Безумие е да се гаси пожар с бензин. Затова усилията ни трябва да са насочени натам: да подобряваме атмосферата, да си върнем доверието и доброто разположение, да прехвърляме мостове за сближение. Да видим какво в себе си и в своето поведение трябва да променим, та да станем „подходящия човек” за своя брачен партньор, вместо да се жалваме и оправдаваме, че не сме попаднали на „подходящия човек”. Трябва да си спомним защо сме се обикнали един друг и отново да станем ласкави, вълнуващи, заинтересовани от другия и връзката ни. Както в началото да се очароваме от личността му, да се радваме на присъствието му, да виждаме добрите му страни и да приемаме недостатъците му с разбиране и умиление. Това е невъзможно за разгневения, разочарования, отчаяния човек и е постижимо, дори естествено за обичащия.
Понякога сериозните кризи в семейството идват като благословение. Подсещат ни недвусмислено, че бракът ни отдавна бавно умира. И ако съумеем чистосърдечно да поемем своята отговорност за създалото се положение, без да обвиняваме, ако от сърце простим, поставяйки любовта и мира над себичността си, не само можем да спасим брака си, а и да излезем още по-сплотени и обичащи се от това изпитание.
Каквито и грешки да сме допуснали в брака си, ако все още не сме се развели, не е късно да се покаем и с Божия помощ да устроим отношенията си съгласно с Божието назначение. Трябва да се молим. Да допуснем Бог да устройва семейните ни дела. Когато започнем да се смиряваме пред промислителната Божия воля, която понякога допуска изпитания за наше благо, вече сме на път да успеем. Ние вероятно няма да постигнем идеала в нашия брак. Винаги нещо в грешната ни природа ще му пречи да бъде съвършен. Но полагайки усилия в тази насока, ние самите с всеки изминал ден ще ставаме малко по-добри и ще се приближаваме към божественото си назначение.




Църковен вестник
Духовна култура
Архив по автори
Архив по броеве

E-книги

Книга за гости
Връзки
За нас...
         Александра КАРАМИХАЛЕВА          

 



Tази страница е част от архив, който вече не се поддържа!
Заповядайте в новия православен портал Двери БГ!